Същина
Същина
Градът е трескав. Тътнат още трусове
и сякаш че земята с плуг орат.
А ние, да не вярваш, помежду си,
сме дваж по-близки и от брат със брат.
Врати уж зейват на сърца и къщи,
а в тях не шета и крадец един.
Светът навярно вече не е същият.
В ръка с прожектор виждам Аладин.
И някой ми намята дреха връхна,
друг ми споделя тайна, пребледнял.
И тази дълга, дълга нощ е с дъх на
смокинов лист и капчица печал...
...че щом напъпи слънчевото утро
и злият дух вселенски се възпре,
ще се отдръпне, бавно и нечуто,
от своя бряг човешкото море...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
