Съсухрен мой вик
По крехкия хълбок на моята воля
се стича парлива умора.
Безсилен, отдавна изгниващ, измолен
излита от мен в параноя
беснеещ, безличен, съсухрен мой вик,
със който през битки в мъглите
аз трябваше някога, както войник
с боздуган таласъми да свличам.
Но червеи лепнат по скверните кисти.
С метла и лопата едва ли
гангрена по бойно поле се очиства.
(Очите, очите им бдяли)
Докоснех ли с пръсти лицето си женско,
живак мойте устни ядеше.
Наместо целувки и трепетна нежност,
гердан от печал ме красеше.
Дали съм била като ябълка сладна
не помня (викът ме увлече).
В таласъмска зеница, сечейки, видях се.
Ти ли си бил като враг преоблечен?
...
Съблякох червените дрехи на боя.
Разтреперих се. Теб ли обичах?
Издъхна под мене, набучен до кокал.
Защо ми е ризница, щом съм момиче...
...
В ръцете ми лепне индийска помада.
С индийски цветя съм обкичила
своето копие. Свърши се. Млада,
унила, свалям шлема си и коленича.
се стича парлива умора.
Безсилен, отдавна изгниващ, измолен
излита от мен в параноя
беснеещ, безличен, съсухрен мой вик,
със който през битки в мъглите
аз трябваше някога, както войник
с боздуган таласъми да свличам.
Но червеи лепнат по скверните кисти.
С метла и лопата едва ли
гангрена по бойно поле се очиства.
(Очите, очите им бдяли)
Докоснех ли с пръсти лицето си женско,
живак мойте устни ядеше.
Наместо целувки и трепетна нежност,
гердан от печал ме красеше.
Дали съм била като ябълка сладна
не помня (викът ме увлече).
В таласъмска зеница, сечейки, видях се.
Ти ли си бил като враг преоблечен?
...
Съблякох червените дрехи на боя.
Разтреперих се. Теб ли обичах?
Издъхна под мене, набучен до кокал.
Защо ми е ризница, щом съм момиче...
...
В ръцете ми лепне индийска помада.
С индийски цветя съм обкичила
своето копие. Свърши се. Млада,
унила, свалям шлема си и коленича.
© Елед вен All rights reserved.
