Dec 10, 2008, 7:29 PM
Съсухрен мой вик
По крехкия хълбок на моята воля
се стича парлива умора.
Безсилен, отдавна изгниващ, измолен
излита от мен в параноя
беснеещ, безличен, съсухрен мой вик,
със който през битки в мъглите
аз трябваше някога, както войник
с боздуган таласъми да свличам.
Но червеи лепнат по скверните кисти.
С метла и лопата едва ли
гангрена по бойно поле се очиства.
(Очите, очите им бдяли)
Докоснех ли с пръсти лицето си женско,
живак мойте устни ядеше.
Наместо целувки и трепетна нежност,
гердан от печал ме красеше.
Дали съм била като ябълка сладна
не помня (викът ме увлече).
В таласъмска зеница, сечейки, видях се.
Ти ли си бил като враг преоблечен?
...
Съблякох червените дрехи на боя.
Разтреперих се. Теб ли обичах?
Издъхна под мене, набучен до кокал.
Защо ми е ризница, щом съм момиче...
...
В ръцете ми лепне индийска помада.
С индийски цветя съм обкичила
своето копие. Свърши се. Млада,
унила, свалям шлема си и коленича.
се стича парлива умора.
Безсилен, отдавна изгниващ, измолен
излита от мен в параноя
беснеещ, безличен, съсухрен мой вик,
със който през битки в мъглите
аз трябваше някога, както войник
с боздуган таласъми да свличам.
Но червеи лепнат по скверните кисти.
С метла и лопата едва ли
гангрена по бойно поле се очиства.
(Очите, очите им бдяли)
Докоснех ли с пръсти лицето си женско,
живак мойте устни ядеше.
Наместо целувки и трепетна нежност,
гердан от печал ме красеше.
Дали съм била като ябълка сладна
не помня (викът ме увлече).
В таласъмска зеница, сечейки, видях се.
Ти ли си бил като враг преоблечен?
...
Съблякох червените дрехи на боя.
Разтреперих се. Теб ли обичах?
Издъхна под мене, набучен до кокал.
Защо ми е ризница, щом съм момиче...
...
В ръцете ми лепне индийска помада.
С индийски цветя съм обкичила
своето копие. Свърши се. Млада,
унила, свалям шлема си и коленича.
© Елед вен All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Изстрадана не- човешка истина, пропита в човешки думи!
-
Съблякох червените дрехи на боя.
Разтреперих се. Теб ли обичах?
Издъхна под мене, набучен до кокал.
Защо ми е ризница, щом съм момиче...
***
Боне,
прободе,
тече
и завлече... -
червените дрехи са на морещица облеклото. да не се вижда кръвта по тях.
нямам претенции да разбирам от поезия. ни от постройка, ни от стъпки..., но зная кое ми допада. и това е такова. въпреки изказаните по-долу мнения, с част от които съм съгласен. -
Бе, кака, много куплети си напраскала... и тук-таме малко клишета.
Не ме слушай много-много, знаеш, че съм проклет...
Моля те за новелата, може и на лични бележки, или както там позволява техниката в сайта... -
Първите два стиха... Останалото трябва да се нагнети, има доста въздух, който не е натоварен и изгражда форми на принципа на темата и ремата, но не точно, тъй като е по-скоро разпилян, незаземен.
-
Прекрасен стих!Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
