От шепа кал изваях те цялата
и вдъхнах душа, в която да търся -
онази изгубена част, оскотялата,
непосмял до сега да омърся.
Разкрих се пред теб без остатък,
разкри се пред мене до край.
Какво ли би имало нейде нататък?
Не исках да зная, имах си рай.
Неподвластни на времето няма,
да погледнем душата и шепата кал -
някои казват любов, другите драма,
но важно е да знаеш, че ти си я дал.
© Милен Милотинов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
