От шепа кал изваях те цялата
и вдъхнах душа, в която да търся -
онази изгубена част, оскотялата,
непосмял до сега да омърся.
Разкрих се пред теб без остатък,
разкри се пред мене до край.
Какво ли би имало нейде нататък?
Не исках да зная, имах си рай.
Неподвластни на времето няма,
да погледнем душата и шепата кал -
някои казват любов, другите драма,
но важно е да знаеш, че ти си я дал.
© Милен Милотинов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
