Сътворението на Ева
Макар и в рая, самотен Адам бил,
веднъж тъгата си с Бог споделил,
замислил се Бог и го съжалил,
жена да сътвори за мъжа решил.
Направил я на Адам от ребрата,
но облак черен скрил светлината,
затова Бог на Ева дал красотата,
да грее вместо слънце в тъмнината.
От пролетна ръж ù изваял коси,
от искрящ елмаз лъчезарни очи,
орисал ги да блестят като звезди,
и огънят бял в тях ледове да топи.
От сияйна луна ù сътворил лице,
от камбана медена обичливо сърце,
от цветната дъга две ласкави ръце,
от непобедима надежда криле.
Изваял ù устни - опиващ еликсир,
с нежно оръжие да гради мир,
душа на ангел бял в нея вградил,
да бъде вечна и свята благословил,
да ражда пролетта на света отредил.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
