И в сълзи съвестта да топиш, тя не намалява.

Обричайки се в нея ти сама забравяш да летиш

и всички вени тя бавно ти стопява

Не бъди поредното изсъхнало тяло

с одрипаното ти съжалително наметало.

Отново то публиката събра, съчувствайки на облицовката.

Знам, прошката е чакана... отвъд видяна,

но не я гони, тя е отживяла.

Спри си в сянка си мътна погледни

и със силен глас я изречи, така съвестта си спаси.