Здрасти, братко, мина доста време.

Де така се дяна, няма ли да кажеш?

Здрасти, брат ми... теб пък кво ти дреме?

По-добре една филия земи да намажеш!

...

Я  го виж пък ти, палячо...

Ей го нà и ножа, и маслото.

А нима е туй гаспачо...?

Супичка ще хапна, яж си сам тестото!

...

Брей... да видиш ти, кога порасна?

Само туй аз не разбирам.

Мммм... супичката е прекрасна.

Сега и хляба ще ти дегустирам..

...

А, бе, ей, момченце, я поспри се малко

и измий след себе си чиниите.

Аз ще се поспра, ала ще е жалко.

Опа-а... а може ли да пробвам от смокините?

...

Естествено, че не... не са готови.

Я по добре дръпни си столче.

Столчето ми действа кат окови.

Искаш ли да идем до някое молче?

...

Стига с тези глупости, седни.

И направо казвай, каквото имаш там да казваш...

Добре... тогава  по-добре легни...

Първо ще приказвам, после ще наказваш.

...

Опитах се за малко на всички да угаждам.

От всекиго да взимам за живот съвет.

Преди да продължиш, с опасност да досаждам.

Нали ти казах, че си крехък... мой малък поет...

...

О... айде, стига, крехка ми била душата.

Не можела света, жесток, да понесе.

Аз виждам... разни хора, мътят ми главата.

В душата ми натрапник иска да се нанесе...

...

А аз го гоня... махай се оттука!

Защо затискаш ми устата?

Защо изхвърляш си боклука

тъй нагло... пред вратата?

...

Боклук, врата, уста... главата.

Напрегнат ми изглеждаш, господине.

Боклук в уста, глава в вратата.

И всичко, бързо, ще ти мине.

...

Обичам твоите съвети,

от тях се чуствам по-спокоен.

И аз обичам нашите беседи.

След тях съм чист, като след дъжд пороен...