Съвсем феминистично (предизвикано)
Посветено на мъжете-антифеминисти (и на тези, които и хал хабер си нямат за какво иде реч, но се произнасят доста фриволно за същността, целите и ценностите на феминизма*) ...
Нямам време за спорове с вас, (мили мои) господа “офицери”,
феминизма разпънали в жажда за някакво ново мъжко влияние.
Съвсем феминистки захвърлих гергефа със цветни бродерии
и (ей, Богу!) не изпитвам и грам (и дори милиграм) разкаяние.
И защо ли (да се разкайвам), щом ме чака колата зад ъгъла...
(повярвайте, не за да купя цветя за поредния бал с кринолини),
а светът ме върти като в бал (всеки ден) по перваза си кръгъл
в опит всяка систола моя да изправи (по мъжки) във линия.
Щом преди да потегля (по мъжки) в поредното дълго пътуване,
подреждам (по женски) слънцата (за дните, в които ме няма),
да прогонват тъмата от всяко (поредно) с децата сбогуване
и дъга да рисуват за тях (вместо думите вечер на мама).
И размислям (дерейки от дългата кожа на пътя пред мен)
дали бих се върнала там, назад - до огнището (сáмо до него),
роболепно дали бих навела отново глава някой ден,
колене да подгъвам, а после да кретам след мъжкото его?
Дали бих мълчала, безропотно стиснала зъби и хапала устни,
да съм нечия собственост и отглеждана в клетка (по мъжки закони),
да се любя по дълг и слугувам безплатно? По представите гнусни,
че съм “само ребро”, да се кланям на мъжки фалшиви икони?
Дъщеря ми (плът от моята плът) да е само разменна монета
в надпревара за власт, за пари и дори генетично наследство -
не фиданка, само клонче за прúсад във гората от мъжки дървета -
удобна утроба за някой съпруг (и дръвник с “късогледство”)?
Не, не бих замълчала! Преди всичко за онази – свободната воля,
и за избора мой да бъда каквато поискам и когато поискам,
деца дали да родя или на Бога в килия сама да се моля,
да вия от болка, да се давя от смях или сълзите свои да стискам…
А безразборният секс (от вашите тези) често “гостува” при мене,
и го има (повярвайте пак) всеки път, щом отново се сетя
за онази безумна разрушителна сила там, във вашите гени,
за тази прекрасна и - слава на Бога! (не на вас) - жива все още планета...
Да не говорим, щом за майките в черно (най-често без име) помисля,
(събирали хляба зрънце по зрънце в полето... от бомби издрано),
как сексуално кънтят (с мъжки думи) моите (женствени) мисли
от баща ви до брат ви и цялата мъжка родá до девето коляно!…
*Феминизмът (от англ. и фр. feminism, feminisme, които пък произхождат от лат. femina "жена") включва политически движения и социални, политически и др. теории, които се борят за и акцентират върху свободата и равноправието на жените, женската гледна точка за света и положението като цяло на жените в обществото. Повечето феминист(к)и са загрижени най-вече за социалното, политическо и икономическо неравенство между мъжете и жените. Феминизмът се концентрира върху идеята, че полът не трябва да бъде определящ фактор за конструиране на социалната идентичност на личността или да бъде основание за различни социално-политически или икономически права. [Уикипедия]. И няма нищо общо с трактористката Дуся, комбайнерката Маруся или тезата за свободната любов (в превод, свобден (често безразборен) секс). Последният термин се заражда през 19-ти век, като традицията на свободната любов произлиза от анархизма и либертинските (понякога и като либертарианските) идеи, а не от феминизма.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
.
