kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
Jan 4, 2007, 1:28 PM

Съвсем,съвсем тихо 

  Poetry
554 0 4
Съвсем тихо
часовникът отброява минути,
лятото отлита плахо-
кула от мечти бавно ще се срути
...а мечти имаше много!
Строях ги всяка вечер,
а на сутринта ги събарях отново
Сега е по-различно,
спомени създавах тогава,
разрушението не би било логично,
но само то ми остава...
Ще заспя без да мечтая,
а някой друг ще събира мечтите!
На сутринта в нечия друга стая
останки от радост и унищожение
ще проблясват бясно в очите,
по тези останки навярно
се стичали покрусени сълзите...
И е съвсем,съвсем тихо
Часовникът отброява минути
Лятото отлетя плахо-
кулата бавно се срути... 

                       13.11.`06г.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??