Вървя ухилена-всеобща гадост съм за враговете.
Май дразня ги,щом тъй съм позитивна.
И весело подсвирквам си,в тон с ветровете,
а хората реват на глас и май са с психика лабилна,
и сприхави са,невъзможни.А мен презират!
И що не могат,строени пред огледалото кристално,
отворили гуреливи очите след тежкия сън,
света да приемат,и в тази житейска реалност
красотата на нежното цвете сами да пресъздадат?
В деня си работен,в тълпата човешка край тях,
с богати и бедни,със злочести и висши души,
размазани,стъпкани,сиви и мрачни,бетонни, ...