Т'ва съм аз...
Май дразня ги,щом тъй съм позитивна.
И весело подсвирквам си,в тон с ветровете,
а хората реват на глас и май са с психика лабилна,
и сприхави са,невъзможни.А мен презират!
И що не могат,строени пред огледалото кристално,
отворили гуреливи очите след тежкия сън,
света да приемат,и в тази житейска реалност
красотата на нежното цвете сами да пресъздадат?
В деня си работен,в тълпата човешка край тях,
с богати и бедни,със злочести и висши души,
размазани,стъпкани,сиви и мрачни,бетонни,
но родили се тук,а живота кипи...Като самовар,
с чай сладък на вкус,но с тръпчив аромат.
Животът ни кратък наистина е дар Божи-
и само позитивните могат да го разберат
Извинявам се на всички,че стиха ми е жаргонен,но така ми дойде от вътре-с малко повече доза непукизъм,но...
© Петя Кръстева All rights reserved.
