Табелки
Тя няма да носи табелка ,,музей''
дори след хиляда години.
Човекът, живял тук, бе светъл, бе смел,
но нямаше бляскаво име.
Той ставаше рано и влизаше там,
във мината черна и трудна.
Заменяше честно със майка земя
и младост, и здраве за руда.
Щастлив бе, че гледа под мирно небе
две войнствени детски главички,
доволен, че почнало с дървен миндер,
семейството имаше всичко.
Човекът го няма... Със него умря
един свят, ограбен до шушка.
Склерозна надежда зад скромния праг
все чака дечица и внучета.
А те се разпръснаха. Вятър ги вей
през девет поля и балкани.
И червей в душата виновно гризе
табелка ,,Домът на баща ми".
© Петя Божилова All rights reserved.
