bojilova1 (Петя Божилова)
346 3121
Jul 22, 2016, 11:30 PM

Табелки 

  Poetry » Other
1380 0 14

Тя няма да носи табелка ,,музей''

дори след хиляда години.

Човекът, живял тук, бе светъл, бе смел,

но нямаше бляскаво име.

 

Той ставаше рано и влизаше там,

във мината черна и трудна.

Заменяше честно със майка земя

и младост, и здраве за руда.

 

Щастлив бе, че гледа под мирно небе

две войнствени детски главички,

доволен, че почнало с дървен миндер,

семейството имаше всичко.

 

Човекът го няма... Със него умря

един свят, ограбен до шушка.

Склерозна надежда зад скромния праг

все чака дечица и внучета.

 

А те се разпръснаха. Вятър ги вей

през девет поля и балкани.

И червей в душата виновно гризе

табелка ,,Домът на баща ми".

© Петя Божилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??