Таборът и скитникът
Оскотяло време,
пребиваващ стан,
няма кой да вземе
скитник поруган.
Уж съдбата тежка дала е урок,
но чергарски бит не е кратък срок-
всеки движи ръчно своя скелет на късмет,
никой вече не поглежда към небето за ответ.
В молба присвива своята ръка,
недочакал поглед,сяда на ръба,
там е бил откакто помни своя ден,
хората не търсят нов страдалец за обмен .
Малкото парчета се въртят в кръг,
който не получи-тръгва пак на път.
Станът вече тръгна въпросително къде,
а самотникът остана мястото да почете.
© Ниела Вон All rights reserved.
