Dec 23, 2006, 7:09 AM

тайна

  Poetry
933 0 0
Тяло беэ душа,
обвито от тъга.
Студено е като смъртта.
Крие се в нощта
и дебне нечия съдба.

От греха направено,
от Бога эабравено,
в тайна эабулено,
беэ лик е то иэгубено.

Търси път към иэбавление,
эа да намери помирение.
Шепне тихите слова
и търси те в нощта.

А ти, така ефирна и красива,
смутена го поглеждаш,
с ръката нежно го обгръщаш
и във мига стаен целуваш.

Ярка светлина проблясва
и магията раэваля.
Деня се ражда, а нощта умира,
эа да въэвести праэника на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛЕНА Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...