Тайна любов
Вали навън, тревожно и горчиво…
Превръща ме във хукнала река.
Една жена от безлюбовие изстинала,
обича само и единствено дъжда!
До тази нощ,
нахлула като буря лятна!
И също като нея кратка…
Миг!
Остави спомен и си тръгна безвъзвратно,
Дори не чу последния ми вик!
Нима е лудост? Да забравя - не мога...
Клада от чувства непознати разпали…
Как да ти кажа последно "сбогом?
От очите ти пламъкът още ме пари!
Тайна любов и шепа мълчание…
Този ъгъл безпощаден
с теб ни разделя.
Вятърът отнася твоето ухание…
Ало, таксѝ! …
В две посоки поемаме…
© Даниела Виткова All rights reserved.
