Тайната на баба Яна
В малка къща с дворче китно
във селце насред Балкана,
сам самичка, скромно, тихо
там живееше баба Яна.
Имаше козле с козица,
пет кокошчици с петле.
А под старата черница,
смел пазач – едно кутре.
И магаре инатливо,
в малка, писана каручка.
Кръсти го със име Димо
лани малката ѝ внучка.
Утре чака ги на гости
заедно с братчето ѝ Гого.
Ще им сготви вкусни гозби,
дойдат ли, ще е готова.
От козицата ще надои
вкусно, топло млечице,
за дечицата добри
пълно медено котле.
Баничка ще им омеси,
с масълце ще я намаже.
И малини с пълни шепи
за десерт ще им добави.
Както си шептеше тихо,
първо,… второ, …трето,
уморена, на леглото свита,
тя задряма неусетно.
Трепна малкото кандило,
пламъкът във миг изгасна.
В тъмното, съвсем наблизо
звяр свиреп, с копита драсна.
С две рога, опашка маха.
Да е вълк, съвсем не е!
Оле Боже, страшно става!
Даже с мощен глас реве!
Жаден ли е или гладен?
Май кокошчица му се яде?
И коремът му … грамаден,
сякаш е изял козле!
Всички са в опасност, ето,
към козата се отправи.
Но защо мълчи кутрето?
И не лае, и не пази?
Гледа в тъмнината гъста
пилците с петлето,
в облаци от перушина пъстра,
вдигнаха се до небето.
Кокошарникът е празен,
само разпиляна слама!
Що за звяр е кръвожаден?
И козичките ги няма!
В сън тревожен баба Яна
мята се, сълзици рони.
Слънцето навън огрява,
над разлистените клони.
Боже, как съм се успала!
Тя прозорчето отвори.
Как така не съм разбрала,
сън кошмарен май било е!
А отвън я гледа мило,
жаден, гладен и изопнал врат
бабиният ранобудник Димо.
С две уши - като рога стърчат.
Е, картинката е вече ясна!
Случката бе тъй забавна.
Само моля ви, недейте казва
и сънят да си остане в тайна!
© Даниела Виткова All rights reserved.
