Apr 27, 2011, 10:21 AM

Тайната вечеря

  Poetry » Civic
770 0 1

Тайната вечеря

(по Андрей Слово)

Настъпи Нощта, излезе Месец, зажълня над Ершалаим...
Опустяха сокаците, народът приготвяше Пасха...
Времето бързаше стремително и
неумолимо...
Новият ден се събуждаше с ярка окраска.

Светът се изпълни с крясък момчешки по улички тесни.
Ревяха камили, а сънени водачите псуваха.
Търговците стоки предлагаха и пееха песни.
Караулът подрънкваше звънко и се смееше грубо.

Всичко Ще Бъде... Сега е веселие от Начало до Края...
Това утро в Сион... То е толкова гадно...
Свещи палят... На масата - тринайсет гуляят...
И Христос, и Юда, и Петър - пак са си заедно...

И Агнецът пред тях... С хляб и вино - покрита поляната...
Пируват " апостоли" и думат несвързани речи...
Пият и плюскат... И са весели, и са сити... Пияни са...
За тях утрото е прекрасно... Славата им е вечна...

Възхитен е народът... И Учителя на ръце ще го носи...
Да не би нейде случайно да се спъне о камък...
А Месията сляп е... Не вижда, че са голи и боси...
Пътят за Него е чист... а Величието е Замък...

Като реки към Него потичат благодарните хора...
Той оглавява народа, съгласно старо поверие...
Какво от това, че някой си списващ говори...
Покорен е народът и промит от чудовищна Вера...

Това Утро в Сион... То е толкова гадно...
Вино и хляб и бърборене от Начало до Края...
Днес Христос и Петър, и Юда все още са заедно...
Само Бог е нажален, че апостолите гуляят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Земеделецо, направо ми изора сърцето... темата е страшна, стихът ти - разтърсващ!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...