Тайнства в лятна вечер
ТАЙНСТВА В ЛЯТНА ВЕЧЕР
Шепа облаци в книжна кесия
скъта вятърът палав на юни,
аромат на узрели кайсии
и любовни развързани думи.
Бавна вечер се точи на кея
като вино от тясна канелка.
И морето след миг ще прелее
в мойта тиха и скромна панелка.
Както тръгнах, така се завръщам –
по сандали, с кенарена ризка.
Грейнал месец, закотвен над къщите,
обеци от сребро ми е низал.
Свих гнезденце в душата си птича
и те чакам да дойдеш на гости.
Тананика ли вал воденичен
сред тъмата по дрезгави ноти?
Колко звуци взривиха нощта ми
и нахлуват в пространствата звездни!
Обещай ми, че тук ще останеш,
даже есен неверна да дебне!
И с прощалния полет на щърка
отлетиш ли – към вечното лято,
не забравяй, че бързо се мръква,
щом студът е обсебил душата.
© Валентина Йотова All rights reserved.
