Така ли ще замръкнем
Така ли ще замръкнем
Така ли замръкнем и нощес -
с разплетени в безсъниците длани?
Потърсил си на нейния адрес
довчерашата вяра, обичта ни...
Мълчим си с телевизора. Почти.
Понякога въздишам недоволно.
И толкова безумно ни личи,
че всичко наше вече е заровено
в листата на поречна самота
и сълзи с цвят на пепел от забрава.
Аз искам си обратно любовта,
и боря се през сълзи, но не става!!!
Ръцете ù сънуваш ти, нали
и името в просъница бълнуваш?
Сега разбирам колко ли боли
безценна обич нищо да не струва.
Целуваш ме дежурно. Уиски с лед.
И двамата се гледаме виновно.
Защото между нас не са наред
ни дните, нито нощите отровни.
Ще плача в изнемога. Ще заспя.
Дежурният сценарий всяка вечер.
В прегръдката на хлад ще приютя
усмивката от спомени далечни.
Така ще си замръкнем и нощес.
Привикнах до полуда, не отричам.
Но зная, че и вчера, че и днес,
и утре, до безкрай ще те обичам.
© Яна All rights reserved.
Благодаря ти.
