Лицето ти, либе, сияе,
щом към мене погледнеш.
Сърцето ти, либе, играе,
щом до тебе приседна.
Ръцете ти, либе, сръчните,
ме обгръщат със нежност.
Стопяват ти, либе, пръстите
по косите ми скрежа.
А очите ти, либе, греят,
щом дочуеш гласа ми.
Устните ти, либе, ми пеят,
и отнемат дъха ми.
Гласът ти, либе, леко трепва,
щом ми име изричаш.
И друго не ми е потребно,
щом така ме обичаш.
© Ива ВалМан All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
