Така ми се гази
Така ми се гази.
Бистрее с надежди
реката от сутринта.
До там ме отвежда,
макар свъсил вежди,
най-старият път на света.
Съвсем като вчера
ще спра омагьосан,
по дъното пясък искри.
Един малък бързей
сърцето жигоса
и много набързо се скри.
Да хукна след него.
Без милост онази
натрапчива мисъл ме спря.
Реката се мъти,
когато се гази,
а долу там пият вода.
Така ми се гази.
Чак плаче реката
и моите стъпки краде,
а утре едва ли
ще знае самата
вода ли е или небе.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
