Така си поиска
Днес е снежно, навъсено.
Чадъра уморено прегръщам.
Де юре добре си е песенно,
само че вече не ще да е същото...
Слънцето някак си недостига.
Денят сякаш мъничко закъснява.
Някъде там, като във книга,
че съм далеко ме съжаляваш...
Де факто всичко е тъжно, лъжливо
и снегът пада по плещите.
Правя стъпка съвсем предпазливо
и съкращавам маршрута до срещата.
Градушка емоции бие стъклата.
Потъмнява огледалото на душата.
На амбалажното щастие пада цената
и се оказа, че няма останало...
Лъжата за Спасението е не пламък, а пепел.
Като кибритени клечки горим, припламвайки само за миг.
Денят зад прозореца става пронизително светъл.
Как искам да бъда до теб... Поспри се, бе миг!
Мой палачо, мои мили очи,
присъдата отежнява очакването.
Само те моля: По мен не плачи
и нито дума оплакване...
Нито поглед... Не искам и вричане!
Обичай и нека ти стиска!
Ще си тръгна и пак ще обичам!
Какво пък... Така си поиска...
© Красимир Дяков All rights reserved.
