Така ти е писано
Всяка капка мъгла възхищение носи.
Красота, като стъпваш! Красота, като тичаш!
Отгоре е смачкан още въпросът:
Може ли вълк, сърна да обича?!
Ти правиш последния опит за скок.
По сипея падаш, а стръмен е склонът.
Безумстваш и чакаш смъртоносния шок,
когато моята обич ще те догони.
Ще пия коктейла кървав и свят.
Полуживото тяло се гърчи от писък.
Кафеви очи от ужас горят.
Не бой се! Така ти е писано...
Дарил те е Господ с мен да вървиш.
Ще изцелувам пътя ни по твоята кожа.
Разтапяща Нежност, ще те сложа да спиш.
Ще те сложа да спиш, ще те сложа...
© Красимир Дяков All rights reserved.
