Такава съм, не ме променяй!
Човек със име на жена.
Човек, гордеещ се със всичко
Гордеещ се със собствената си съдба!
Когато мен ме няма вече,
Спомни си ти за непроменящата се жена.
Помни с усмивка моето лице
И това, което ти ми отне!
Отне ми мисленето детско
За което ти благодаря
И всичко в мен крещеше..
Иди си! Иди си с всичката тъга!
© Александра Методиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
