Такава съм!
Живее в мен духът на планината,
по вените ми стича се море.
Залези изпращам в хладината,
изгреви посрещам с дъх солен.
Такава е съдбата ми - да нося
две стихии в моето сърце.
Да бъда често облак буреносен
и диво и нестихващо море.
Да бъда силна, смела-да преборя
трудностите, болката, страха!
След залеза, сломена от умора,
притихнала до тебе да заспя...
Целувай ме смирено, както вятър
целува нощем нежно върхове...
По мене се разливай - като пяна
по пясъчните топли брегове.
Цялата за теб горя - сърцето,
устните ми, тялото, кръвта!
Люби ме в планината и морето!
Обичам те! Такава съм! Жена!
© Мартина Василева All rights reserved.
