Как животът бавно се мени,
минава през радост и беди.
Днес съм аз нещастна, утре ти
и дано в утрешния ден не сме сами.
Пред хората усмивка слагаш,
дори да искаш да крещиш,
че адска болка те изгаря
и света грозен ще промениш.
Но отново тихо и смирено
в черупка своя се прибираш
и пак с мечтите ти живееш,
свят различен там намираш.