Такъв оставам
Не за парфюмена слава копнея,
нека в олуците вятър да свири.
Стихове пиша, защото умея -
друг на площада носа си да вири.
В тихата кръчма на ъгъла сядам,
с поглед задирям жени и девойки.
Нищо не чакам, не се и надявам -
имам по всички флиртове двойки.
Нищя кварталната скука на бира.
Куца следобедът с вяла походка.
И вечерта от стрелките напира
с тънкото тяло на улична котка.
Трия по плочника стари подметки.
Тук и небръснат съм, сякаш във къщи.
Стихове пиша на пъстри салфетки -
нищо, че келнерът сприхав се мръщи.
Нека в олуците вятърът свири -
моята кръчма не сменям за слава.
Друг на площада носа си да вири -
аз съм си аз... И такъв си оставам!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
