Талисман
Аз търсих талисмана свой с години,
проучвах знаци, символи и форми –
предмети малки в пръстите застинали,
потънали в магическите формули.
Видях лица на хора непознати,
които препоръчваха горещо
прекрасни амулети за приятелства,
за щастие и за желани срещи.
Студени талисмани с тъжен пламък
опитвах се да нося до сърцето,
и шепнех мантри празни в паметта ми
с копнеж да ме запазят в неизвестното.
Но тези талисмани не говореха –
те бяха глухи, неми, без душевност
и не успяха чудото да сторят –
да оправдаят моята потребност.
И тръгнах – като момъка в легендите
късмета талисман да търся верен,
да сгрее с огън пръстите ми ледени,
и щастието свое да намеря.
Обходих много кътчета захласната –
живот усетих, радост на сърцето.
Мечтите ми в пристанища прераснаха
и моята звезда сред тях засвети.
Поисках талисман да ми е Слънцето,
но може ли огромната му яркост
заради мен да се превърне в зрънце
и трябва ли да стана нестинарка!
Избрах тогава камъче в гората,
трептящо с меки, нежни колорити.
На цялата природа красотата
в изящната му същност са пропити.
Повярвах силно – то ще ме запази!
То беше част от моята надежда,
то беше глас, в покоя неизказан
и то ще ме закриля от премеждия!
© Антоанета Иванова All rights reserved.
