Oct 10, 2007, 7:08 PM

Там...

  Poetry
858 0 7
 

Там, където очите ти търсят пътя,

моите виждат бариерата.

Там, където мислите рисуват ти "нашето утре",

моите се връщат към вчера.

Там... Преди приказката да възкръсне

под нощите, лунните,

времето надраска й края.

(Нататък ще съм саркастична в думите,

но нека само аз да си го зная...).

"Не съм по-различна от другите,

май отново излъга се в рая"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хххх Хххх All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...