Mar 31, 2006, 1:51 PM

Там...

  Poetry
816 0 0
Спомен от любов,
спомен от мъка живее в една сълза.
Спомен от забравено щастие
ме кара да се връщам в свят,
изгорен от болката.
Там има само едни спомени,
покрити с пепелта.
Там е любовта,
 погребана завинаги от теб.
Жива е само болката
и тя е до мен.
Искам те, но вече умря
и аз умирам с теб.
Там го няма времето.
Там си само ти и болката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...