Mar 31, 2006, 1:51 PM

Там...

  Poetry
817 0 0
Спомен от любов,
спомен от мъка живее в една сълза.
Спомен от забравено щастие
ме кара да се връщам в свят,
изгорен от болката.
Там има само едни спомени,
покрити с пепелта.
Там е любовта,
 погребана завинаги от теб.
Жива е само болката
и тя е до мен.
Искам те, но вече умря
и аз умирам с теб.
Там го няма времето.
Там си само ти и болката.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...