Там...
Сред сълзите замръзнали,
сред прегазени, смачкани рози...
В бездумните истини,
сред поля от несгоди.
Там сред тълпата измислена
и забравени, усмихнати полети.
Там в средата на нищото...
оставаш завинаги!
Където никой не вижда,
в зловеща пустиня, капка вода си.
Там в сърцето на парченца разпръснато,
зашивано хиляди пъти, после
разкъсвано от бесни кучета,
безцеремонно преминали.
Там сред изгорелите, самотни
измислици на една луда...
Там си!
16. Декември 2019г.
© Екатерина Глухова All rights reserved.