Там ги оставихме
Грижливо се оглеждам
и бръчките си заглеждам.
Мълчаливо нареждам
твоите мъжки капризи.
Старателно ги подреждам,
всичките като ризи.
Горчиво се вглеждам
в надеждите и ги разглеждам.
Внимателно наглеждам
натрупаните неуспехи.
Безмълвно те поглеждам
през купчината дрехи
и бавно ги изцеждам.
Само това ежедневие,
моето рамо с безочие
прегръща и ме връща
в тази къща, дето
всичко ни отне.
И обещанието, което
пред олтара си дадохме.
И целувките, и любовта
там ги оставихме.
© Ирена Чинтова Спасова All rights reserved.
