Там, където дебнат лешояди
"Там, където дебнат лешояди"
Взривиха моя свят,
взривиха мойте думи
и сякаш в наркотичен глад
побягват мислите ми луди...
* * *
Пред злия Бог се поклонете,
поредна жертва пренесете,
във мрака чер от алчност и лъжи
на трон от пламък Дяволът седи -
слуга на дивата ви злоба,
пазач на истината, що е в гроба!
Танцувайте, танцувайте сега
върху телата и сълзите, и кръвта
на петдесет милиона жертви,
избити в някаква безсмислена война!
Танцувайте със пошлата си тривиалност
и винаги самозалъгвайте се,
че има време,
че има шанс да се спасите и с вопъл да изкупите греха!
Празнувайте, изчадия на Бога,
отрекъл се от своите деца!
* * *
Сред морето от напалм
някой се опита да извика,
чу се изстрел, падна труп -
мърша, леш за лешояди.
Не чуваш ли шума на огъня,
който ни омая и уби!?
Не чуваш ли онези страшни писъци
и молитвите безброй за помощ!?
Вярно е, че много кръв дели
Париж и Виетнам,
но нека лее се шампанско!
И напалм!
* * *
Остава ли ни нещо друго,
освен без глас да се помолим
за малко милостиня -
за един нов свят,
наместо хълмовете обгорели кости?
Къде са всички птици, риби и пчели?
Мъртви са, като че ли...
Отдавна хищникът, със името Човек,
протегнал е ръка, държаща тежка пушка,
за да откъсне техния живот,
да открадне част от тяхната съдба.
Хей, вие, зомбита, жестоки канибали -
недейте спира грозния си танц
насред осеяните с трупове полета -
там, гдет' издга се кръстът
със прикован на него странен мъж:
луд от вашта лудост,
плът от вашта плът,
кръв от вашта кръв,
сълза от каменните ви сърца,
сълза за всички вас,
които сте затънали в поквара
и в смърт замръзвате от леден страх!
А поетите отдавна май са мъртви
в кланицата за души -
на опашка за месо безплатно всеки се реди...
* * *
Пепел при пепел и прах при прахта -
това е съдбата на вашта Съдба,
ужасната тайна, що крие Светът!
А в Париж и Виетнам
лее се шампанско и напалм...
Хора? Свобода?
Охлюви! Лъжа!
Пищяща в лудостта душа!
Кошмар...
Виж, погледни - небето става черно
и ти си следващата жертва,
поредната мишена,
един случаен труп!
Почакай, спри - отнякъде се чува крясък
на някакъв човек, изгубил всичко свидно -
усмивка и жена, звезда и цвете,
във лунапарка скитащо дете...
Човекът гледа някъде нагоре,
а после изстрел, труп -
изгнила мърша, леш за лешояди...
* * *
Взриви ти моя свят
и думите ми, ако щеш -
ръка не ще да вдигна срещу брат,
дори да се превърна в леш!
А балът продължава чак до края -
там, където дебнат лешояди...
Взривиха моя свят,
взривиха мойте думи
и сякаш в наркотичен глад
побягват мислите ми луди...
* * *
Пред злия Бог се поклонете,
поредна жертва пренесете,
във мрака чер от алчност и лъжи
на трон от пламък Дяволът седи -
слуга на дивата ви злоба,
пазач на истината, що е в гроба!
Танцувайте, танцувайте сега
върху телата и сълзите, и кръвта
на петдесет милиона жертви,
избити в някаква безсмислена война!
Танцувайте със пошлата си тривиалност
и винаги самозалъгвайте се,
че има време,
че има шанс да се спасите и с вопъл да изкупите греха!
Празнувайте, изчадия на Бога,
отрекъл се от своите деца!
* * *
Сред морето от напалм
някой се опита да извика,
чу се изстрел, падна труп -
мърша, леш за лешояди.
Не чуваш ли шума на огъня,
който ни омая и уби!?
Не чуваш ли онези страшни писъци
и молитвите безброй за помощ!?
Вярно е, че много кръв дели
Париж и Виетнам,
но нека лее се шампанско!
И напалм!
* * *
Остава ли ни нещо друго,
освен без глас да се помолим
за малко милостиня -
за един нов свят,
наместо хълмовете обгорели кости?
Къде са всички птици, риби и пчели?
Мъртви са, като че ли...
Отдавна хищникът, със името Човек,
протегнал е ръка, държаща тежка пушка,
за да откъсне техния живот,
да открадне част от тяхната съдба.
Хей, вие, зомбита, жестоки канибали -
недейте спира грозния си танц
насред осеяните с трупове полета -
там, гдет' издга се кръстът
със прикован на него странен мъж:
луд от вашта лудост,
плът от вашта плът,
кръв от вашта кръв,
сълза от каменните ви сърца,
сълза за всички вас,
които сте затънали в поквара
и в смърт замръзвате от леден страх!
А поетите отдавна май са мъртви
в кланицата за души -
на опашка за месо безплатно всеки се реди...
* * *
Пепел при пепел и прах при прахта -
това е съдбата на вашта Съдба,
ужасната тайна, що крие Светът!
А в Париж и Виетнам
лее се шампанско и напалм...
Хора? Свобода?
Охлюви! Лъжа!
Пищяща в лудостта душа!
Кошмар...
Виж, погледни - небето става черно
и ти си следващата жертва,
поредната мишена,
един случаен труп!
Почакай, спри - отнякъде се чува крясък
на някакъв човек, изгубил всичко свидно -
усмивка и жена, звезда и цвете,
във лунапарка скитащо дете...
Човекът гледа някъде нагоре,
а после изстрел, труп -
изгнила мърша, леш за лешояди...
* * *
Взриви ти моя свят
и думите ми, ако щеш -
ръка не ще да вдигна срещу брат,
дори да се превърна в леш!
А балът продължава чак до края -
там, където дебнат лешояди...
© Задгробник Евотош All rights reserved.
