Там някъде е моята душа
Там някъде е моята душа
Пътечката си искам да застеля
с най-свежите, най-дъхави цветя –
свободни да преминете по нея,
под сини и под ведри небеса.
Разсича тя поляните зелени,
усоите на гордия Балкан,
но тихичко нашепва и за мене,
за пътя ми – по нея извървян.
Подмамят ли ви пролетни успехи,
заслушайте се – музика звучи.
Из просеките дъхави и меки,
разпръснал съм ви слънчеви лъчи.
Вълшебна многоцветност ще постеля
от цялата неземна красота,
но стъпвайте внимателно по нея –
там някъде е моята душа.
© Росен Гъдев All rights reserved.
