Там, през май
Там, през май, в онази тиха пролет,
обикнахме и птиците, и дюлите,
окапали отдавна в двора.
Там, през май, в онази топла нощ
изпратихме с колет по пощата егото и скритата у всички ни човешка злост.
Там, през май, под облаците тъмни,
някъде след залез, приютихме се двама с теб в светлината на притихналия залив.
И там, през май, в града претъпкан, за първи път открихме чистота в едничък поглед скъп и в една прегръдка.
И там, за първи път през май, сякаш осъзнахме, че се лъжем. Че не са ни скъпи нито птиците, нито дюлите, нито светлините в онзи град. Не ни е скъп дори и залива. А ние май, през май и след това сме си повече от скъпи...
© Есенен блян All rights reserved.
