Тананикащи мисли
1.
Вратата е отворена.
Прозорците ни
нощем
се целуват,
а светлината е реката,
преминала
през нас от край до край.
2.
Събличам
времето със поглед.
Плътта е пясъчна.
Разкривам
багрите златисти
на пустиня.
3.
Валящи сънища.
Завивките са стряха,
а въздухът
обгръща с плътна обич.
4.
Сред облачета светло-сини,
се движат
пластове от черно-бели мисли.
Прозира
целия ми образ до безцветност.
5.
Пътувам с теб.
Небето огледало е на пътища.
Безмълвието
се побира в шепи.
Сърцето ми по тях си тананика.
6.
От пламък –
хляб омесен със надежди.
Търкулвам ги по светлото.
Чертая
утрешните хоризонти.
7.
Нощта бълнува,
а звездите се усмихват.
Сиянията
преминават покрай нас.
При пълнолуние –
мечтите ми възкръсват.
8.
Кокиче се покланя.
Размества брегове.
По моста
любовта ни преминава.
9.
Небето се люлее.
Звездите тази вечер са пияни.
Земята се унася
във ритъма на люлчините песни.
10.
Чадърите са цветно наметало.
Дъждът вали –
като порой във сетивата...
Попиват мислите
в очакването влажно...Обичам те...
© Йоанна All rights reserved.
