Тази вечер
краката ми боси
по нежните връхчета
на зелени треви
се понесоха
и лилавите минзухари
върху пламъци
на езици изстинали
отпечатъците ми сресаха.
На сутринта
мокър пухкав снежец
бе валял
и в затрупаните ми стъпки
босоноги врабчета
прохождат -
йероглифи чертаят объркани
в ритуала,
чрез който
моите сънища
изпровождат.
До мечтаните пролети.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
