Тази вечер
краката ми боси
по нежните връхчета
на зелени треви
се понесоха
и лилавите минзухари
върху пламъци
на езици изстинали
отпечатъците ми сресаха.
На сутринта
мокър пухкав снежец
бе валял
и в затрупаните ми стъпки
босоноги врабчета
прохождат -
йероглифи чертаят объркани
в ритуала,
чрез който
моите сънища
изпровождат.
До мечтаните пролети.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
