Аз пак съм същия,
брегът и той е същия,
нощта е топла,
вълните от звездите
укротени,
а полъхът на мрака
се слива с тъмнината.
но ти не си до мене,
останала далече
в дните
на влюбеното лято...
Дали съм същия...
По пясъка следите
отдавна ги удавиха
вълните,
Отново влюбено е
лятото,
а нощите изгарящо
уханни,
луната път чертае
по водата,
а аз оставам на брега,
и сам по пясъка вървя...
Дали съм същия?
Ще питам утринта...
© П Антонова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
