Аз пак съм същия,
брегът и той е същия,
нощта е топла,
вълните от звездите
укротени,
а полъхът на мрака
се слива с тъмнината.
но ти не си до мене,
останала далече
в дните
на влюбеното лято...
Дали съм същия...
По пясъка следите
отдавна ги удавиха
вълните,
Отново влюбено е
лятото,
а нощите изгарящо
уханни,
луната път чертае
по водата,
а аз оставам на брега,
и сам по пясъка вървя...
Дали съм същия?
Ще питам утринта...
© П Антонова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
