31.07.2019 г., 9:50 ч.

Танц на брега 

  Поезия » Друга
285 3 8

Аз пак съм същия,

брегът и той е същия,

нощта е топла,

вълните от звездите

                  укротени,

а полъхът на мрака

се слива с тъмнината.

но ти не си до мене,

останала далече

                 в дните

на влюбеното лято...

 

Дали съм същия...

По пясъка следите

отдавна ги удавиха

                вълните,

Отново влюбено е

                лятото,

а нощите изгарящо

               уханни,

луната път чертае

              по водата,

а аз оставам на брега,

и сам по пясъка вървя...

 

Дали съм същия?

Ще питам утринта...

© П Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • По пътя от брега набрах ви кошница цветя!🌺 🌻 🌺 🌻 🌺 🌻 🌺 🌻 🌺 🌻 🌺 🌻 🌺 🌻 🌺 🌻 🌺Благодаря!
  • "По пясъка следите отдавна ги удавиха вълните..."
  • Много е хубаво, просто успях да уловя мига, да усетя аромата...Не знам...докосна ме...
  • И да, и не..., но танца ми хареса! Поздрави!
  • Ники, благодаря ти! Зарадва ме, че ти е харесал!
  • Красиво е!
    Харесах много!
    Поздрави, Пепи!
  • Наде и Марианке, благодаря ви!

    Животът е едно завръщане,
    местата са си същите,
    но други са следите по брега,
    и връщаме се само
    в нашите сърца...
  • Красиво!
Предложения
: ??:??