Танц на брега
Аз пак съм същия,
брегът и той е същия,
нощта е топла,
вълните от звездите
укротени,
а полъхът на мрака
се слива с тъмнината.
но ти не си до мене,
останала далече
в дните
на влюбеното лято...
Дали съм същия...
По пясъка следите
отдавна ги удавиха
вълните,
Отново влюбено е
лятото,
а нощите изгарящо
уханни,
луната път чертае
по водата,
а аз оставам на брега,
и сам по пясъка вървя...
Дали съм същия?
Ще питам утринта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
