Две сенки дълъг танц играят,
преплетени вървят към вечността.
Животът сянката водач е,
смъртта е нейният палач.
Лъжлив, синхронът, заблуждава,
че двете са сестри в една душа,
но всъщност крехкият живот се състезава
с безжалостната сянка на смъртта.
Привикнал все да побеждава,
животът губи интерес,
ала смъртта безмилостен урок му дава -
неин е крайният превес...
© Джесика Борисова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
