Танц в нощта
Днес рисувам звезди по прозореца
и те чакам в най-тихия здрач.
Всъщност вятърът с мен си говори.
Той е много добър разказвач.
Ще го питам, дали те е срещал
нейде там, в своя вятърен път?
И дали в тишината се вглеждаш,
щом чадъра разтвориш в дъжда?
Ще го питам за твоите устни.
Имат вкус на солено море...
Някак странно прозорецът пуст е...
Вечерта пада с празно небе.
В този миг даже птици не пеят.
На небето прозира луна...
Вместо музика свлича се здрачът.
В малък дансинг проблясва нощта.
В нощ такава мечтаеш очите ми,
тъжен вятър в съня ти щом спре.
С тиха песен, от спомен долитаща...
В този спомен танцуваме с теб.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
