danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
Sep 14, 2011, 12:18 AM

Танц в нощта 

  Poetry » Love
1660 0 19

Днес рисувам звезди по прозореца

и те чакам в най-тихия здрач.

Всъщност вятърът с мен си говори.

Той е много добър  разказвач.

 

Ще го питам, дали те е срещал

нейде там, в своя вятърен път?

И дали в тишината се вглеждаш,

щом чадъра разтвориш в дъжда?

 

Ще го питам за твоите устни.

Имат вкус на солено море...

Някак странно прозорецът пуст е...

Вечерта пада с празно небе.

 

В този миг даже птици не пеят.

На небето прозира луна...

Вместо музика свлича се здрачът.

В малък дансинг проблясва нощта.

 

В нощ такава мечтаеш очите ми,

тъжен вятър в съня ти щом спре.

С тиха песен, от спомен долитаща...

В този спомен танцуваме с теб.

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Влюбен нощен танц... изпълнен с красота!
    Поздрави!
  • ***********
  • Виждате ли-всички коментари са хубави,аз какво мога да добавя-отново отлична работа!Много красиво стихотворение!
  • Красиво танцуваш между обичта и римите, Дани! Поздравления
  • Красив стих! Но и стихотворния коментар на Красимир Дяков е изключителен!
  • Красив танц...!
  • Споменът не е безопасно място, но си е убежище след красиво изживените мигове, Дани. Поздрави!
  • Поетична прелест!
    Поздрави, Дани!
  • Поезия си, Дани!
  • Всяка дума при теб е поезия, Дани! Чух съзвучието на стиховете в това прекрасно стихотворение и ми се прииска да го видя изпято като песен!
    Дано хората, които могат да музицират, го видят ,оценят и решат да го изпеят, мила!
  • Приказен рисунък!
    Поезия си, Дани!
  • Слушай вятъра, той ходи насам натам, знае и няма да те излъже!
    Поздрави, Дани!
    Стиховете ти са наситени с истински чувства, затова докосват!
  • Прекрасно!Поклан пред таланта ти Дани!
  • много е красиво и хубаво поздравления
  • Толкова много казва...Поздрав!
  • Прелест
  • Прекрасен стих,просто ме грабна.Красив и вълнуващ!
  • Моя обич, поникнала късно,

    мое семенце, пробило браздите,

    в стих среднощен със тебе възкръсвам

    и се моля да не паднат сланите...



    Моя Нежност, дюлено дъхче,

    мой наложен със билки пелине,

    на ахата най- синьото мъхче,

    станимашки мавруде със Синьото!



    Моя бяла салкъмена свило,

    мое кестенче, цъфнало снежно,

    хмеле мой! Стъбълце си извила

    и си Допир! Допир в Безбрежното...



    Моя Мъко! Восъче питено,

    кратко слънчице в есенен ден,

    аз си тръгвам... така и пчелиците...

    Светъл спомен носи и за мен...



    Моя есенна обич несбъдната,

    виж мъглите по земния път!

    Ще те чакам! Оттатък... В Отвъдното...

    Знам, ще млъкнат, що днес те четат...



    Мое влюбено в земята момиче,

    моя Песен, Далечна Мечта,

    ще се върнем във бели кокичета!

    Ще те гушна, дори под снега!!!

    Зем.


  • Поздрави за хубавия и влюбен стих!

    http://www.youtube.com/watch?v=QTO-YsIv3Rs
Random works
: ??:??