Feb 17, 2015, 9:17 PM

Танцът на мишките 

  Poetry » Phylosophy
1480 0 7

Танцът на мишките

Луната ми сивее.
Комети не пресичат
моя кръгозор.
Опасна съм.
Опасна съм дори
за себе си.
Танцуват мишките
когато котаракът е заспал,
но тази свобода
е нищо.
Защо изчезва всеки идеал,
когато пътят ми
извива се през ада?! 

© Галя Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Свободата под носа на котарака
    е открадната, нетрайна и чуплива.
    За истинската, ако трябва и през ада
    ще преминеш за да си щастлива...
  • Благодаря ви момичета и момчета, че се отбихте прочетохте и коментирахте! Благодаря ви за хубавите думи, бъдете здрави!
  • Този непрекъснат танц на мишките, когато
    котаракът е заспал!
    Дълбоко философски текст с оригинални метафори!
    Поздравления! Лек ден!
  • със Самодива.
  • Силно метафоричен текст!
    Замислих се...
  • И ад, и рай, носим в себе си. И точно в ада идеалите са ни най-необходими.
  • Въпрос на гледна точка. Ада има две лица, както и Рая. Бог е двуликият Янус.
    Оригинален текст. Не сме ли всички ние тези танцуващи мишки до пробуждането на котарака? Изчезва всеки идеал във втренчения поглед на сивата луна. Опасни сме за нас самите. Опасни сме за Ада даже, самите ние неоАд.

    Благодаря, Галя, че с хубавия си поетичен текст провокираш страшно много въпроси, уви, вероятно без отговори. Но все пак...!

    Поздравление!
Random works
: ??:??