Сатен
Докосни ме, Tъга,
бъди нежна,
тази лунна цигулка
изтръгва дъха ми.
Прегърни ме, Tъга,
тъй безбрежна
е сатенената нощ,
с червени обувки.
Залюлей ме, Tъга,
танцувай с мен,
превърни се
в любовно рамо.
Ако тази безумна цигулка
спре,
убий ме, Tъга,
с гордостта ми!
© Ели Деянова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
