Тарлюви мечти
По пътечката към село
Ежко ходи смело, смело.
Тръгнал е. Решил е сам
градинар да става там.
Да отглежда зеленчуци,
плодове, най-много круши.
Да копае, да плеви...
та трудът да го краси.
Как? - ще питате. - Нали?
Как ще го той украси?
Лесно - отговарям с плам.
Ежко е сладур голям.
Щом ги той произведе,
нищо няма да яде.
А ще ги накичи сам
на бодличките, без срам.
После Тарльо, много горд,
че прославил своя род,
ще пристъпва, без да спре,
като... в модно дефиле.
Всички ще се възхищават.
Ще се чудят, възхваляват.
Как е станал тоз юнак
хем красив, хем много як.
Тъй бодливко си вървеше
и картинки си редеше.
Ала... нещо каза "пук",
хукна Бежко като луд.
На обратно към гората,
скри се бързо под полата.
Мама Ежка се усмихна
и на малкия подвикна.
Първо, Сине, порасни!
Смел стани и приеми,
че за сбъднати мечти
цял живот се път върви!
© Таня Мезева All rights reserved.
