Тати ще ми купи колело

ТАТИ ЩЕ МИ КУПИ КОЛЕЛО

Не знам какво му стана днес на тати? 
Навярно пил е повечко мерло, 
щом обеща парици да ми прати,  
най-сетне да си купя колело! 
 

Забогатял е! – казаха ми в „Апис”. 
То само джобните му са цял бон. 
И – ей ме, на! – сега очаквам запис – 
и се въртя край пощенския клон. 
 

Отдаден цял на пост и на молитва! – 
седя си пред гишето номер пет.
И си мечтая как и аз ще литна! – 
през Варна с чисто нов велосипед.
 

Но записът от тати все не идва – 
и аз, додето чакам, остарях. 
Съдба! Какво да правиш? Страшна свидла! – 
уж дава, но и взема със замах. 
 

Направих бегъл оглед в магазина – 
и – май, пешак! – ще тръгна аз от тук.
Дано ден-два, преди да се спомина,
да купя колело на своя внук!
 

Цял ден велосипедите оглеждах – 
по-скъпи са дори от НЛО. 
И все така живея със надежда! – 
че тати ще ми купи колело.