Тази есен
Аз вървя по пътеките есенни
и броя пожълтели листа.
Отсреща децата са весели.
Паяк плете в мене тъга.
Вятър оголва всички дървета,
в душата ми клони чернеят.
Все по-рядко слънцето свети,
а гнездата пустеят, пустеят.
Небето излива сълзите си
и капчукът под капките стене.
Дълга нощ разпуска косите си,
с пръсти съня ми да вземе.
Минзухари намират пролука,
избутват трошливата шума
и в очите ми в синьо се лутат,
като дълго неказана дума.
Тази есен – така прозаична,
е пътека към бялата зима,
когато ще бъде различно,
щом запаля огън в камината.
© Ани Монева All rights reserved.
