Nov 19, 2006, 9:32 AM

Тази любов

  Poetry
1.9K 0 12
Тази любов,
не иска нищо.
Тя просто се случва,
подобно лъч от върхарите
или на слепоочие длан.
Тази любов,
не е стогодишно дърво, пазещо
тайни -
открита и ясна искри
тревата на хълма.
Мълчи под бурния вятър,
търпи под пожара на слънцето,
в шепи през нощите дълги
разказва приказки.
Светът се мени - Тя не отпада.
Расте по-висока от него
и по-ниска от камъка.
В църквата пада мълния,
а Тя се моли...
Тя е храмът Си
и храмът е Тя.

И Всичкото!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...