Nov 19, 2006, 9:32 AM

Тази любов

  Poetry
1.9K 0 12
Тази любов,
не иска нищо.
Тя просто се случва,
подобно лъч от върхарите
или на слепоочие длан.
Тази любов,
не е стогодишно дърво, пазещо
тайни -
открита и ясна искри
тревата на хълма.
Мълчи под бурния вятър,
търпи под пожара на слънцето,
в шепи през нощите дълги
разказва приказки.
Светът се мени - Тя не отпада.
Расте по-висока от него
и по-ниска от камъка.
В църквата пада мълния,
а Тя се моли...
Тя е храмът Си
и храмът е Тя.

И Всичкото!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....