Тази нощ...
Тази нощ над мен ще се сгуши,
натъжена - без своите звезди,
притъмняла от Дяволски суши
и жадна за Божествени сълзи.
Тази нощ с безветрени мисли,
ще заспи застудяла над града,
сбрала в шепи снежинките чисти,
ще ги пръсне, преди да заспя.
Тази нощ ще раздава мечти,
преродени в побелелия сняг,
не заспивай, вземи си и ти
и повярвай в красивото пак.
Тази нощ ще е с бяла одежда,
по-красива дори от деня,
с нишки обич, оплетени в мрежа,
ще мечтая и няма да спя.
© Елица Стоянова All rights reserved.
