Тази нощ /Cefules&JoannaVas/
Тази нощ можеше да бъде нашата,
no не е,
осава само песента ненаранена
на хилядите весели щурци,
които пеят под прозореца ти тихо,
когато мен ме няма...
И стапя се мига
превръща се в невидима прашинка
разтворена във бездната
невздрачна,
трептяща от синхрон по дланите,
които се протягат
към скалния наклон, по който
изпъзява мисълта,
приела висшата си форма на любов.
Тази нощ, която всъщност е низ
от щедри длани,
длани щедри, които ни държат
подобно перли две над бездната,
над прехода незакодиран,
невидим с ничии очи
и видим само през сърце,
две безумно щедри, крехки длани,
две отлитащи над нас криле,
във тази нощ
изпълнена с безумие и със въпроси
която можеше да бъде нашата, ала не е...
© Йоанна All rights reserved.
