Тази нощ съм сама,но много сама
Тази нощ съм сама, но много сама.
Няма с кого да си говоря, нали валя
и затова небето е тъмно, много тъмно.
Няма звезди, няма хора навън...
даже и кучета няма да лаят.
Детето ми спи, утре рано ще става
а съпругът днес много тренира
та какво му остава освен
пред телевизора да заспи.
Цял ден готвих, гладих, прах.
Като всяка добра домакиня,
но със всеки ден чувствам,
че нещо безвъзвратно си отива.
На кого ли да кажа, как и колко
тъгувам и скитам във мислите
и търся душата си, а тя от мен си отива,
като дъжда се излива и тихо притихва.
Сама съм, а навън пак заваля.
Ще изляза да гледам дъжда...
Много обичам да гледам как вали.
Как се стичат капките по шепите ми
когато протягам ръце и докосвам
не дъжда, а живота си...
Няма с кого да си говоря, нали валя
и затова небето е тъмно, много тъмно.
Няма звезди, няма хора навън...
даже и кучета няма да лаят.
Детето ми спи, утре рано ще става
а съпругът днес много тренира
та какво му остава освен
пред телевизора да заспи.
Цял ден готвих, гладих, прах.
Като всяка добра домакиня,
но със всеки ден чувствам,
че нещо безвъзвратно си отива.
На кого ли да кажа, как и колко
тъгувам и скитам във мислите
и търся душата си, а тя от мен си отива,
като дъжда се излива и тихо притихва.
Сама съм, а навън пак заваля.
Ще изляза да гледам дъжда...
Много обичам да гледам как вали.
Как се стичат капките по шепите ми
когато протягам ръце и докосвам
не дъжда, а живота си...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
