Тази нощ те обичам
Тази нощ те обичам и сякаш
полудяла е зимата вън,
иска скришно да влезе във стаята,
между нас да заспи зимен сън...
Аз обаче я мразя и силата
на очите ми пак я топи.
Тая нощ те обичам и сякаш
плачат хиляди зимни очи.
Ти ми вярваш, очакваме пролет.
Чучулиги да пеят с глас.
Тая нощ те обичам и сякаш
ще запеят звездите над нас.
Колко просто, почти ежедневно
те обичам. Обичам. Обичам.
Тая нощ... цял живот, без остатък.
Посттъгуване сюр-романтично...
И когато изпъстри ни есен,
посребри ни безпътна мъгла,
тая нощ, преродена във спомен,
ще ни гледа от наш’те деца.
© Евгения Илиева All rights reserved.
