Тази вечер искам да се напия,
да пия, докато загубя контрол,
всеки спомен за теб да изтрия,
да го удавя в чашата с алкохол.
Тази вечер от теб ще избягам,
даже нямам нужда от рамо за плач,
нови страници няма да отварям,
стига ми последният загубен мач.
Тази вечер ще прекарам във бара,
ще опитам себе си да обикна,
ти за мен беше последната гара,
сега остава с липсата да свикна.
© Анна Станоева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
и